Българите имат една от най-дългите работни седмици в Европа

Работната седмица на българите е сред най-дългите в Европа: Работим средно по 39 часа, при 36 за останалите европейци. Когато обаче стане въпрос да се работи допълнително над установения максимум от 48 часа, рязко изпадаме на последната позиция. Тази статистика цитира Нова телевизия в рубриката "Числата на седмицата".

Работим по-малко отколкото преди 10 години. От Евростат изчисляват, че днес средностатистическият европеец работи по 36 часа на седмица, което прави малко под 8 часа на ден, при 5 работни дни. Най-работливи излизат гърците, които прекарват по 40 часа седмично на основната си работа. Макар за 15 години работната ни седмица да е намаляла с 2 часа, второто място в тази класация е за нас. Ние работим само с час по-малко от нашите съседи рекордьори. Следва ни Полша.

Класацията затварят Дания, Австрия и Нидерландия, където, оказва се, се радват на най-късото работно време. Там седмично се трудят по 32 часа. Всъщност, в Нидерландия 4-дневната работна седмица е особено разпространено явление, но пък дали заради това, или не, нидерландците излизат в пенсия по-късно от останалите европейци.

Приетата максимална продължителност на една работна седмица е 48 часа. Това при 5-дневна работна седмица означава приблизително 10 часа работа на ден. Без изрично писмено съгласие от страна на служителя, това работно време не може да бъде надхвърляно.

Най-трудещите се българи като продължителност са заети в селското стопанство, хотелиерството и ресторантьорството. Там се работи по близо 40 часа, какъвто е и рекордът за Европа. Най-малко работят заетите във финансовите и застрахователни дейности – по 38 часа. В останалата част на Европа най-малко часове на работното си място прекарват ангажираните в образованието – едва по 32 часа седмично.

Интересното е, че от втора позиция падаме на последна, когато се отнася до извънредни часове труд, над общоприетия таван от 48 часа седмично. Едва половин процент от българите полагат такъв труд. Докато гърците запазват лидерството си и тук. Всеки десети грък работи допълнително, като прехвърля тази норма. Същото се отнася и за гражданите на Кипър и на Франция, с малка разлика от Гърция. Позициите преди нашето последно място, заемат двете прибалтийски държави Литва и Латвия, а пред тях, са другите ни съседи от Румъния.

Феномен ли е нежеланието ни да работим повече от 10 часа на ден? Отговорът е и „да”, и „не”. Да, защото до тази година никога не сме били последни измежду всички държави в общността. Не, защото през последните 20 години, никога не сме падали под 20-ата позиция в Европа, макар българите, работещи по над 10 часа дневно тогава да са представлявали 8% от работещите лица между 20 и 64 години.

А профилът на лицата, работещи над 48 часа седмично у нас, изглежда така - хора, които работят сами за себе си. 27,5% от самостоятелно заетите лица продължават да се трудят още и след края на стандартния работен ден. Секторът, в който са предимно ангажирани, е „Селско, горско и рибно стопанство”. Една четвърт от работещите в него на практика нямат работно време.